Близо 200 годишната история на централното училище „Вичо Грънчаров“ е историята на просветата в град Горна Оряховица. Сменят се политически системи, променя се начинът на живот, но винаги учителите са преподавали устоите на науките. Независимо от времето и промените се съхранява българщината. Същевременно учители и ученици са отворени към променящия се свят. В началото на ХХI век чрез традиционното образование, реализирането на проекти по европейски програми и въвеждането на дегитализацията на обучението, училището все повече се отваря към културата и постиженията на други народи.
По данни от летописна бележка върху книга от Преображенския манастир се узнава, че първото килийно училище в Горна Оряховица е открито от отец Зотик през 1822 г., който е прогонен от Търново и се установява в метоха на манастира „Св. Троица“ в Горна Оряховица. Заедно с тримата си ученици започва отпор срещу гърцизма. Борбата срещу фанариотите продължава училият се в Рилския манастир горнооряховчанин отец Герасим Стойков, който открива през 1827 г. училище в частна къща. Той учи децата на „Светчето“ и „Псалтира“ на църковно-славянски език. През 1835 г. това училище става общинско.
Европейските идеи проникват и в горнооряховското светско училище. Около 1850 г. Стефан Иванов Попович от Елена, наречен още Стефан Горски, поставя началото на новобългарското училище като въвежда взаимоучителната метода.
Един от основните спомоществователи на училищното и читалищно дело в Горна Оряховица през 60-70-те години на ХIХ век е патронът на училището Вичо Грънчаров.
Една от най-представителните сгради в града е тази на Основното училище, изградена през 1871 г. по инициатива на Горнооряховската градска община. Мястото е специално избрано, за да могат учениците от трите махали да го посещават. Строи се по подобие на западноевропейските училища от ученика на Колю Фичето – Генчо Кънев. Камъкът в основите се използва в следващите сгради и става символ на традицията.
След Освобождението училището е определено за централно. През 1883 г. сградата се разширява и става 12 класна. Труден е пътят и отразява събитията в града и в страната. Често сградата трябва да бъде затваряна в началото на ХХ век поради лошото медицинско обслужване и пламналите епидемии или когато няма дърва, или когато трябва да се помогне при гроздобера. Тежки са последиците от земетресението през 1913 г. Възстановено е само северното крило. Не влизат в сградата мобилизираните учители по време на войните – 1912-1913 г., 1942 – 1943 г. Учениците също не влизат в училището през 1913 г. и 1944 г. Хуманността винаги присъства. Откриват се трапезарии за бедни деца, по време на войните се раздават помощи. Така е и по време на икономическите кризи на ХХ век.
Има години, в които учебните стаи не стигат и се използват частни къщи. Училището дава живот и на други училища. Такова е кварталното училище до Градската градина, открито през 1908 г., сега детска градина. В различно време в сградата се помещават начални, прогимназиални и гимназиални паралелки.
През 1937 г. започва строежът, а през 1938 – 1939 г. е осветена нова двуетажна сграда с 18 класни стаи. Старият камък е вграден отново в основите. Тук се помещава началният и средният курс, а от 1941 г. е настанена и гимназията. В 1946-1947 г. две стаи използва и земеделското училище. От 1950 г. до 1958 г. се развива Второ единно училище, от което след това се отделя гимназия „Георги Измирлиев“. В същата сграда е поставено началото на ОУ „Иван Вазов“. През 1950 г. тук е поставено началото и на Вечерна гимназия.
На 18.10.1938 г. училището е именувано „Княз Симеон Търновски“, но по настояване на учителския колектив през 1942 г. приема името „Вичо Грънчаров“. При откриване на учебната 1942-1943 г. е осветено първото знаме, подарено от дружество „Младежки червен кръст“.
Нуждите на горнооряховчани се променят във времето. През 1972 г. е построен трети етаж с 10 класни стаи, нов физкултурен салон – 1973 г. През 1982 г. се реформират мазичните помещения за школата по керамика, а през 90-те години – таванските помещения стават удобни ателиета за развитието на изобразителното изкуство и музиката. 90-те години на ХХ век училището вече има ученически стол, актова зала, поставено е началото на езиковото и компютърното обучение с оборудването на нови кабинети.
До 1988 г. училището се развива като основно. От учебната 1973-1974 г. променя наименованието си като ЕСПУ /Единно средно политехническо училище/. След 1988 г. се надгражда среден курс с паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство, от 1990 с разширено изучаване на английски език и музика, а от 1996 г. и 1997 г. с разширено изучаване на френски и немски език. От 1990-1991 г. училището е преобразувано в Средно общообразователно училище, а от 2016-2017 г. в Средно училище.
СУ „Вичо Грънчаров“ се развива като многопрофилно през 1997 – 1999 г. според нуждите на града. Откриват се профилите: „Чуждоезиков“ – английски език, „Изкуства“ – изобразително изкуство, „Изкуства“ – музика, „Природоматематически“ – информатика, „Технологичен“ - информационни технологии. Във връзка с това са изградени четири компютърни кабинета и чуждоезиков кабинет.
Обновяването на сградата и кабинетите продължава и в началото на ХХI век. С финансовата подкрепа на Обединените холандски фондации през 2001 г. основно е обновена училищната библиотека, а по Проект на Японското посолство е осъществен ремонт, който осигурява столово и здравно обслужване, актова зала и ателиета. Във връзка със социализацията на децата в неравностойно положение в училището през 2005 г. е изграден асансьор. По-късно е подменена дограмата на училището. По проект “Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на СОУ Вичо Грънчаров“ училището е санирано и обновена отоплителната система. През 2016 г. с помощта на Община Горна Оряховица е изградено първото спортно игрище с изкуствена тревна настилка в града.
През 2018-2019 г. с финансиране от МОН е направен ремонт на класните стаи за тяхната модернизация, отговаряща на съвременните изисквания за физическата среда и информационното обслужване. Подменено е обзавеждането като във всички кабинети са създадени условия за преподаване с информационни комуникационни технологии. Новите профили – „Технологичен“ – предприемачество и бизнес и „Софтуерни и хардуерни продукти“ отговарят на предпочитанията на учениците.
Труден, но винаги отговарящ на нуждите на горнооряховчани е пътят на училище „Вичо Грънчаров“. Учители и ученици пазят традициите и продължават с новаторски дух да откриват нови хоризонти за развитие чрез знание и творчество.
Николинка Попйорданова
учител по история;
Директор на СОУ „Вичо Грънчаров“ 2015- 2017 г.