Краят на дванадесети клас е дългоочакван и желан момент от почти всеки ученик, защото води със себе си и края на ранното ставане за училище, безкрайните уроци, контролни и изпитвания. Когато дойде началото на последната гимназиална година, бъдещите абитуриенти започват да въздишат и мечтаят с надежда и облекчение за живота след нея. Седмици обаче преди така дългоочаквания край нещата се променят и този бленуван нов, непознат живот започва да изглежда сякаш плашещо близо. Тогава идва ред на носталгията по отминалите и сякаш неизживени ученически години. Дванадесетокласниците започват тъжно да прехвърлят лентата от спомени в главите и осъзнават, че всъщност никак не бързат да порастват.

Статия в Регнюз - виж тук

Фейсбук публикации: