ГОРДОСТ ЗА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!
С радост споделяме поредния успех на наш талантлив ученик!
Приключи XXXV Международен екологичен форум „Сребърна 2026“, а в направление „Литературни творби“ нашият ученик от 2. клас – Димитър Петков Димитров, бе отличен с ПЪРВО МЯСТО и златен медал за своя впечатляващ разказ „Хармония в гората“.
Митко посещава клуб по екология „Земята и ние“ към ЦПЛР – гр. Горна Оряховица с ръководител г-жа Ж. Никифорова и за втора поредна година печели награда от този престижен конкурс.
Поздравяваме Димитър за заслуженото отличие и му пожелаваме още много вдъхновение, творчески успехи и покорени върхове!
📖 Представяме ви наградения разказ:
ХАРМОНИЯ В ГОРАТА
В сърцето на слънчевата планина Сакар, където хълмовете се гънат като вълни, а старите дъбове простират клони към небето, растеше последната Венерина обувка. Тя не беше просто цвете, а рядко съкровище, защитено от закона, защото беше един от най-застрашените видове в цялата страна. Нейната ценност се криеше в това, че растеше изключително бавно – цели осем години бяха нужни на семенцето ѝ, за да се превърне в нежен цвят. Тя беше лечителка на гората, пречистваше въздуха и служеше за ориентир на пчелите, а нейното златисто цветче грееше сред шумата като изгубена капка слънце.
Един ден в сакарските гъсти гори нахлу Петко – алчен човек. Той не виждаше красотата, а търсеше съкровище. В очите му цветето не беше чудо на природата, а нещо рядко и скъпо, което да продаде за много пари. С лопата в ръка той се приближи към нежното цвете, стъпвайки тежко върху нападалите жълъди.
Високо в небето, разперил величествени криле над Сакар планина, царският орел на име Криско наблюдаваше всичко. Той самият беше от малкото останали в дивата природа – величествена птица, вписана в Червената книга като много застрашен вид. Орелът беше господарят на тези земи и знаеше колко е трудно да оцелееш, когато светът те забравя. Той нададе мощен вик, който разтърси листата на вековните дъбове. Знаеше, че сам не може да спре човека, без да нарани гората, затова се спусна ниско и кацна върху един пън под дъбово дърво.
— Братя мравки! — извика той с глас, подобен на гръмотевица. — Скъпоценното цвете е в опасност!
Хиляди малки мравки, които живееха в корените на големия дъб, изпълзяха навън. Те обичаха Венерината обувка, защото тя им даваше подслон по време на летните бури. Без да губят и секунда, те образуваха жива верига.
Когато Петко посегна да забие лопатата си в кафявата горска пръст, земята под краката му сякаш оживя. Армията на мравките нахлу в ботушите му, запълзя по панталоните му и започна да го щипе със задружни сили. Човекът подскочи, изпусна лопатата и започна да се пляска отчаяно, но мравките бяха навсякъде.
В същия миг Криско се спусна като мълния от върха на дъба. Той не докосна човека, а само размаха огромните си криле толкова силно, че се изви истинска буря от прах и листа. Човекът, заслепен и нахапан, падна на колене под вековната сянка. В този миг той погледна нагоре и видя величествената птица от Червената книга, а после погледна към защитеното цвете, което едва не беше погубил. Видя колко са редки и ценни тези създания и как цялата природа на Сакар се бе обединила, за да ги съхрани.
Сърцето му, досега кораво като камък, внезапно се сви от срам. Той осъзна, че никакви пари не могат да купят живота, който току-що бе опитал да открадне. Сълзи на искрено съжаление потекоха по лицето му. Човекът събра захвърлената лопата, но не за да копае, а за да я отнесе далеч от планината. Той се поклони ниско пред Царския орел Криско и прошепна:
„Простете ми. Сега виждам, че истинското богатство не е в парите, а в опазването на това, което е на път да изчезне.“
Когато тишината се завърна в дъбовата гора, Криско кацна внимателно до цветето. Мравките се подредиха в кръг около корена, обещавайки да го пазят ден и нощ. Венерината обувка леко потрепна от топлия вятър на Сакар, сякаш се покланяше на своите спасители.
Оттогава Петко се промени. Той се превърна в Пазител на планината и разказваше на всеки срещнат защо трябва да пазим обитателите на Червената книга и не само тях. А Венерината обувка, защитена от небето, земята и новото добро в човешкото сърце, разцъфна по-красива от всякога сред старите дъбове.
История, която ни напомня колко важно е да пазим природата и нейните безценни съкровища. Защото бъдещето на планетата започва от нашите днешни избори.
Поздравления още веднъж на Димитър за неговия талант, екологично послание и заслужено отличие!
Публикация във Facebook от СУ "Вичо Грънчаров" - вижте тук
.jpg)
